Загиналата ветеринарка Дани се борела за животните дори да няма надежда
Потопът в Царево погуби четирима души. Човешки неточности ли са подпомогнали природата да удави хората по морето на юг, занапред ще се проверява. Досега не помним да са посочвани виновници, само че броим жертвите - и от Бисер, и от Аспарухово, и в този момент от Царево, написа dir.bg.
Сред починалите са майка и щерка, арбитър и доктор, уважавани и обичани от своята общественост. Живота си загуби ръководителят на Районния съд Мария Москова и 29-годишната й щерка - ветеринарната лекарка Даниела Йорданова. Вълната трансформира в ковчег дребната им кола, понесена в морето от пропадналия мост над реката в града. Нелепата загуба на младата ветеринарка покруси хората, които разчитаха на грижата и усмивката й, когато посреща болните им домашни любимци.
-->
Всички до един са единомислещи - лекувала е животните със сърце и любов, до последно, дори, когато са тежко заболели, евтаназията не е била излаз за нея. Борила се за живота им до дъно, а за нейния нямаше кой да се пребори.
За да е неразделно до четириногите, отхвърля научна кариера след дипломирането си в Тракийския университет в Стара Загора - тя е един от двамата цялостни отличници на випуска. Ветеринарният й кабинет " Цезар " в Царево е кей и за бездомните животни, които лекува гратис. Превръща се в избавление и за скитник и кучето му - обгрижвала и двамата с медикаменти и храна. За всичко това с любов и тъга споделя юрист Роза Димитрова, близка на фамилията.
Срещнала ги любовта към животните, а точно тя се оказала, за зла участ, повода ветеринарката и майка й да тръгнат с колата към рисковия мост в кв. Василико. Разказът в памет на доктор Йорданова публикуваме без редакторска интервенция в деня за печал, тъга и яд поради нелепата гибел, която можеше да бъде предотвратена.
Животът на съществата свършва за момент....
" Спомням си, когато преди няколко години майка ѝ, арбитър Мария Москова, ми сподели, че щерка ѝ желае да открие ветеринарен кабинет в Царево и какво мисля по въпроса, дали ще има клиенти. Поговорихме си по тематиката, споделих моя опит с животинките и най-после тя ми сподели " Ще станете първи приятелки с моята Даниелка ".
Станахме...
Предлагали си ѝ да се занимава с научна активност, откакто е приключила университета, само че тя е избрала любовта - да лекува животни. Защото да се занимаваш с животни е нужна обич. И огромно сърце.
Малко откакто откри кабинета, на едно от уличните кучета, което се въртеше към съда стартира да му тече кръв от носа и отхвърли да се храни. Обадих се по телефона на новата лекарка и я попитах дали ще може да пристигна да го види, само че тя строго ми сподели, че прегледи прави единствено в кабинета. Натоварих Пончо в колата и отидохме в клиниката. Там ни посрещна нежно, изтънчено творение с удивителни сини очи и обезоръжаваща усмивка - лекар Даниела Йорданова. Делово прегледа кучето, сложи диагноза, назначи лекуване и Пончо живя още три години откакто го излекувахме от тежката кърлежова тресчица.
Така започнаха нашите срещи в кабинета - с куче, с коте, за обзор, за ваксина, за паспорт. Винаги усмихната, постоянно деликатна.
Една заран ми звъни по телефона " Спасявай ме! Докараха кученце за обзор, а до момента в който свърша с другия пациент го оставили пред вратата и си тръгнали. Лекувам парво, не мога да го оставя в клиниката. " Отивам и вземам една черна космата топка с блеснали очички, цялата в паразити и лишеи. Докторката към този момент го беше обезпаразитила. Нарекох го Дани - на нея. Дани порасна прелестно огромно положително момче. Даниела му подари всичките ваксини, аз заплатих за чип и паспорт и сега Дани /даже резервираха и името му/ живее щастливо в Германия.
Първия месец от пандемията прекарах в клиниката. Като стартира една панлевкопения, всеки ден нова котка. Всички котки имунизирани. 90 % заболяха, а оцеляха единствено 50 % от заболелите. Но ние с докторката вършим всичко належащо - инжекции, системи, бутилки с топла вода. И си приказваме, до момента в който чакаме да изтекат системите. За коронавирусите, за имунизациите, за ограниченията, за живота, който внезапно се промени. Спокойно, без стрес.
Тя не спря да работи нито за ден през пандемията. Животинките имаха потребност от нейната помощ.
Виждам по фотосите, че е било лятото на 2020 г, когато открих изхвърлени край пътя четири кученца. Заведох ги при нея за първа ваксина и тя я направи гратис. Една от нейните фотоси, които сега се върти из мрежата, е точно с едно от тези кученца.
Край клиниката постоянно се навъртаха улични котки, тъй като тя не ги оставяше гладни. Даже заран се стичаха и тези, които си имаха стопани.
Срещу нея имаше порутена постройка, която се обитаваше от един пътешественик - Георги и кучето му Сара. Тя се грижеше и за двамата. Купуваше храна и медикаменти за Георги, правеше му дарове за Георгьовден. Това ми го описа персонално Георги в последните дни от живота си, когато тя отново му беше купила медикаменти и чай. След гибелта му Сара остана да живее към клиниката. Появи се още едно куче - Мечо. Двамата бяха неразделни улични другари, само че тя ги обезпаразитяваше и ваксинираше. И както става в България, те попречиха на някого. Тя се принуди да им купи къщички и да ги върже против клиниката. Разхождаше ги всеки ден - заран и вечер, поради тях идваше и в неделя. Чакаше да завършат къщата и да ги прибере при себе си, с цел да не живеят вързани на улицата.
Казват, че във съдбовния ден точно тях е пристигнала да освободи....
Видях я за последно предния ден. От една седмица лекувахме котка, която се утежняваше. Отново направи всичко належащо. Въпреки че няма вяра, би трябвало да ѝ дадем късмет, ми сподели...
Тя в никакъв случай не се отхвърляше и не искаше да евтаназира животните, тъй като постоянно се надяваше на шанса да оцелеят...
Както и аз се надявах два дни...
Но ориста реши друго.
След нещастието другарка през сълзи ме попита какво ще вършим в този момент без докторката...
Какво ще вършим...
Ще зачетем паметта ѝ, като продължим да живеем като нея - обичайки, грижейки се за нуждаещите се, спасявайки, помагайки, борейки се за живота до дъно.
Почивай в мир, прелестно слънчево момиче!
Вече ни липсваш... "
Поклонението пред майка и щерка, без време и неуместно изгубили живота си, е в събота, в гробищния парк на Бургас.
Сред починалите са майка и щерка, арбитър и доктор, уважавани и обичани от своята общественост. Живота си загуби ръководителят на Районния съд Мария Москова и 29-годишната й щерка - ветеринарната лекарка Даниела Йорданова. Вълната трансформира в ковчег дребната им кола, понесена в морето от пропадналия мост над реката в града. Нелепата загуба на младата ветеринарка покруси хората, които разчитаха на грижата и усмивката й, когато посреща болните им домашни любимци.
-->
Всички до един са единомислещи - лекувала е животните със сърце и любов, до последно, дори, когато са тежко заболели, евтаназията не е била излаз за нея. Борила се за живота им до дъно, а за нейния нямаше кой да се пребори.
За да е неразделно до четириногите, отхвърля научна кариера след дипломирането си в Тракийския университет в Стара Загора - тя е един от двамата цялостни отличници на випуска. Ветеринарният й кабинет " Цезар " в Царево е кей и за бездомните животни, които лекува гратис. Превръща се в избавление и за скитник и кучето му - обгрижвала и двамата с медикаменти и храна. За всичко това с любов и тъга споделя юрист Роза Димитрова, близка на фамилията.
Срещнала ги любовта към животните, а точно тя се оказала, за зла участ, повода ветеринарката и майка й да тръгнат с колата към рисковия мост в кв. Василико. Разказът в памет на доктор Йорданова публикуваме без редакторска интервенция в деня за печал, тъга и яд поради нелепата гибел, която можеше да бъде предотвратена.
Животът на съществата свършва за момент....
" Спомням си, когато преди няколко години майка ѝ, арбитър Мария Москова, ми сподели, че щерка ѝ желае да открие ветеринарен кабинет в Царево и какво мисля по въпроса, дали ще има клиенти. Поговорихме си по тематиката, споделих моя опит с животинките и най-после тя ми сподели " Ще станете първи приятелки с моята Даниелка ".
Станахме...
Предлагали си ѝ да се занимава с научна активност, откакто е приключила университета, само че тя е избрала любовта - да лекува животни. Защото да се занимаваш с животни е нужна обич. И огромно сърце.
Малко откакто откри кабинета, на едно от уличните кучета, което се въртеше към съда стартира да му тече кръв от носа и отхвърли да се храни. Обадих се по телефона на новата лекарка и я попитах дали ще може да пристигна да го види, само че тя строго ми сподели, че прегледи прави единствено в кабинета. Натоварих Пончо в колата и отидохме в клиниката. Там ни посрещна нежно, изтънчено творение с удивителни сини очи и обезоръжаваща усмивка - лекар Даниела Йорданова. Делово прегледа кучето, сложи диагноза, назначи лекуване и Пончо живя още три години откакто го излекувахме от тежката кърлежова тресчица.
Така започнаха нашите срещи в кабинета - с куче, с коте, за обзор, за ваксина, за паспорт. Винаги усмихната, постоянно деликатна.
Една заран ми звъни по телефона " Спасявай ме! Докараха кученце за обзор, а до момента в който свърша с другия пациент го оставили пред вратата и си тръгнали. Лекувам парво, не мога да го оставя в клиниката. " Отивам и вземам една черна космата топка с блеснали очички, цялата в паразити и лишеи. Докторката към този момент го беше обезпаразитила. Нарекох го Дани - на нея. Дани порасна прелестно огромно положително момче. Даниела му подари всичките ваксини, аз заплатих за чип и паспорт и сега Дани /даже резервираха и името му/ живее щастливо в Германия.
Първия месец от пандемията прекарах в клиниката. Като стартира една панлевкопения, всеки ден нова котка. Всички котки имунизирани. 90 % заболяха, а оцеляха единствено 50 % от заболелите. Но ние с докторката вършим всичко належащо - инжекции, системи, бутилки с топла вода. И си приказваме, до момента в който чакаме да изтекат системите. За коронавирусите, за имунизациите, за ограниченията, за живота, който внезапно се промени. Спокойно, без стрес.
Тя не спря да работи нито за ден през пандемията. Животинките имаха потребност от нейната помощ.
Виждам по фотосите, че е било лятото на 2020 г, когато открих изхвърлени край пътя четири кученца. Заведох ги при нея за първа ваксина и тя я направи гратис. Една от нейните фотоси, които сега се върти из мрежата, е точно с едно от тези кученца.
Край клиниката постоянно се навъртаха улични котки, тъй като тя не ги оставяше гладни. Даже заран се стичаха и тези, които си имаха стопани.
Срещу нея имаше порутена постройка, която се обитаваше от един пътешественик - Георги и кучето му Сара. Тя се грижеше и за двамата. Купуваше храна и медикаменти за Георги, правеше му дарове за Георгьовден. Това ми го описа персонално Георги в последните дни от живота си, когато тя отново му беше купила медикаменти и чай. След гибелта му Сара остана да живее към клиниката. Появи се още едно куче - Мечо. Двамата бяха неразделни улични другари, само че тя ги обезпаразитяваше и ваксинираше. И както става в България, те попречиха на някого. Тя се принуди да им купи къщички и да ги върже против клиниката. Разхождаше ги всеки ден - заран и вечер, поради тях идваше и в неделя. Чакаше да завършат къщата и да ги прибере при себе си, с цел да не живеят вързани на улицата.
Казват, че във съдбовния ден точно тях е пристигнала да освободи....
Видях я за последно предния ден. От една седмица лекувахме котка, която се утежняваше. Отново направи всичко належащо. Въпреки че няма вяра, би трябвало да ѝ дадем късмет, ми сподели...
Тя в никакъв случай не се отхвърляше и не искаше да евтаназира животните, тъй като постоянно се надяваше на шанса да оцелеят...
Както и аз се надявах два дни...
Но ориста реши друго.
След нещастието другарка през сълзи ме попита какво ще вършим в този момент без докторката...
Какво ще вършим...
Ще зачетем паметта ѝ, като продължим да живеем като нея - обичайки, грижейки се за нуждаещите се, спасявайки, помагайки, борейки се за живота до дъно.
Почивай в мир, прелестно слънчево момиче!
Вече ни липсваш... "
Поклонението пред майка и щерка, без време и неуместно изгубили живота си, е в събота, в гробищния парк на Бургас.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ